Трудно е дълго да се сърдим на четириногите си приятели. Дори, когато акат върху кревата ви или вместо играчките си дъвчат някоя скъпа обувка. Естествено - обувката е да за си изчистят зъбите от онова прекрасно ако, което са хапнали по-рано. Все пак - те се движат от инстинктите си. Ако искате да останете в добри отношения, можете да ги възпитавате и наказвате, но не и да ги наранявате най-безцеремонно. Има обаче някои типично човешки навици, които съвсем не нарочно дразнят любимците ви до мозъка на костите им.
Какво може да е по-успокояващо от една прегръдка. За нас хората прегръдката може само да те накара да се почувстваш сигурен и обичан. За нашите най-добри приятели обаче любовта се показва другояче.
Едно от най-хубавите неща при любимците е това колко са любвеобвилни. Прибирате се вкъщи и вашият лабрадор/йорки/хъски/дакел не може да скрие щастието си! Малките кученца се въртят бясно в кръг около вас, лаят и подскачат. Големите пък направо ви сабарят, блъскайки муцунката си в лицето ви или ръката ви. Когато усетят, че сте вглъбени в работата си веднага се разпростират максимално между вас и този източник на стрес. Събарят всички онези лоши учебници и компютри на земята, за да не ви пречат.
Оказва се, обаче, че нашите разбирания за ласки са различни от техните. Може би ще ви се стори съвсем невинно и нормално да покажете любовта си към кучето като го прегърнете, но всъщност. в една нормална човешка прегръдка то се чувства като е капан. Разбира се има и изключения - както и хора, които мразят прегръдките.
Разбирате ли, когато се опитате да прегърнете кучето, или да го целунете или по някакъв начин приближите лицето си твърде много до неговата муцуна - то не се чувства комфортно. Това е един вид заплаха за него. Положението е съвсем различно, ако то в изблик на радост реши да ви лепне една влажна целувка от брадичката до веждите. Дори и най-спокойните и добросърдечни кучета пак си остават животни - и като всеки представител на вида си ще изпитат силна клаустрофобия от вашите ласки. То може и да изтърпи прегръдката с обърната на другата страна глава, но това не знаи, че е особено приятна. Прегръдката ограничава движенията им прекалено много.
На кратко - просто го погалете по хубавта главица и му кажете, че е добро момче (или момиче).
Каквото и да стане те ще ни обичат и приемат такива каквито сме. Защо не им отвърнем със същото? Вместо да искаме от кучето да се обърне срещу природата си, можем просто да я приемем.
3558
