Епилепсия - неврологично заболяване, което се характеризира с внезапни двигателни и сетивни нарушения със или без загуба на съзнание и неволни мускулни спазми.
В древен рим била наричана - “свещената” болест. През средновековието се смятала за заразна болест. По-късно през 18ти и 19ти век затваряли болните в лудници.
Днес все още няма лечение за епилепсията. Лекарствата помагат за ефективен контрол при 70% от пациентите - било то домашни животни или хора.
Има доказателства, които сочат, че ранното и навременно лечение осигурява по-добро качество и по-дълъг живот за болните. Въпреки лечението, каквото и да е то, е напълно вероятно лекуваното животно да има някои редки и случайни пристъпи. Все пак е възможно и да се навлезе в пълна ремисия.
Целта на лечението е честотата на пристъпите да се намали с 50% в първите 4 седмици от началото му. Също трябва да се намали силата на пристъпите.
За повечето епилептични животни е напълно възможно да водят отличен живот. Въпреки това, епилепсията си остава хронично и често прогресиращо и задълбочаващо се заболяване. Затова заболяването трябва да се следи и контролира с медикаменти.
Рядко, но така е възможно едно животно да има единичен пристъп и никога повече.
Животно, което има повече от един пристъп е с по-голяма вероятност за зачестяващи се и влошаващи се пристъпи в бъдещето.
При ⅓ от пациентите за контролиране на епилепсията се налага да се използва повече от едно лекарство.
Ако вашето животно е получило повече от 2 епилептични пристъпа в рамките на 6 месеца, то е препоръчително да се започне лечение. Време е е за лекарства.
Има различни видове медикаменти за справяне с епилепсията. Вашият ветеринарен лекар трябва да подбере правилната комбинация за конкретния пациент - вашето пухкаво четириного. Те ще зависят от силата и честотата на пристъпите.
Най-често предписваното за епилептични състояние лекарство е фенобарботал. То може да бъде комбинирано с други по преценка на вашия ветеринарен лекар. Възможно е това да са лекарства за контрол на внезапна буря от пристъпи и влошаване на животното - анксиолитици, миорелаксанти и антиконвулсивни. За неконтролируема епилепсия е опция и изписването и на калиев бромид.
Има много разрешени само за употреба при хора лекарства, които не биха се използвали като начална терапия при животни. Метаболизмът на нашите приятели с опашки е много, много по-бърз от нашия. Това значи, че много други лекарства, действащи при нас хората - биха се разградили твърде бързо и не биха оказали ефект при тях.
С всички тях се очакват странични ефекти - както такива от продължителната употреба и натрупване на лекарството, така и дължащи се на самата му функция като седация. Типично в първите няколко седмици се забелязват повечето странични ефекти дължащи се на успокоителното действие на лекарствата.
Повишена жажда.
Повишен глад.
Несигурна походка и залитане.
Летаргия.
Тежко дишане и задъхване.
С времето организмът се адаптира към нивата на успокояващите лекарства. Тези странични ефекти преминават или отслабват.
Най-важните части от лечението са навременната лекарска намеса и отговорността от ваша страна - стопаните. Епилепсията трябва да се следи и управлява! В никакъв случай да не се спират лекарствата рязкоили променят дозите и своеволно от страна на любящи, но необучени стопани.
Източници: https://www.fitzpatrickreferrals.co.uk/ , https://www.ncbi.nlm.nih.gov/
3846
