Всеки собственик на куче познава онзи издайнически поглед. Издайнически, защото означава, че четириногото ви е направило нещо, което не трябва. Може да ви е оставило кафяв подарък на пода. Може да е изгризало новата кожена тапицерия или е издрало килима в коридора.
Във всеки случай самото куче изглежда знае, че е направило нещо, което не трябва. И знае, че вие ще разберете. Мислите си: “То прекрасно разбира, че не трябва да прави така.” Тъй като сте човешко същество, виждайки това изражение, му приписвате една човешка емоция: вина. А и на пръв поглед е съвсем логично: Кучето е било оставено само, направило е беля (и го знае) и когато сте видели, че е сгазило лука, всичко се изписано на лицето му. Сигурно вече сте започнали да нареждате: “Не, лошо куче! Така не се прави, какво е това? Няма да правиш така” или нещо от рода.
Истината е, въпреки горното логично умозаключение, че кучето не изпитва вина в този момент. Всъщност с цялото си тяло и лице то изразява една много по-често срещана и по-проста емоция: страх.
Разбира се, не трябва да вярвате на сляпо на това твърдение. Но ето доказателствата - то е базирано на проучване от 2009 г., проведено от когнитивен учен Д-р Александра Хоровиц, авторка на ”Вътре в кучето: Какво виждат, надушват и разбират кучетата”, 2009г. и “Да бъдеш куче”, 20016г. Проучването на д-р Хоровиц,се фокусира върху концепцията, че ние хората интерпретираме кучешките изражения през призмата на собствените си емоции.
Казано по-разбираемо: Ние хората имаме склонност погрешно да разбираме емоциите на кучето, като за основа имаме само опита си с човешките емоции. “Виновният поглед” е пример за това наше объркване.
Гледаш кучето, с виновното изражение и усещаш, че то се чувства виновно. Странно е, че го възприемаме така, но вината не е ничия. Така сме устроени да мисли.
Погледът е ясно отличим: Кучето се свива, показва ви бялото на очите си, докато ви гледа. Може би присвива уши към главата си, прозява се, ближе въздуха. Това са все характерни черти за куче, което го е страх. Същите тези знаци ние взимаме за израз на вина.
Антропоморфизъм - приписването на човешки качества върху природни явления и животни, персонификация.
В проучването ясно се демонстрира, че хората много често приписват човешки черти на кучетата си. Ето и как е протекло и самото проучване:
На куче се дава възможността да изяде лакомство, като стопанинът му е подал команда да не яде лакомството, но не е в стаята по това време. След това са изпробвани различни варианти - връщайки се стопанинът да знае и опция да не знае какво е вършило кучето в негово отсъствие.
Резултатът разкрил, че няма разлика в поведението, което ние смятаме за “виновно”. В контраст – по-често такова поведение се забелязва, когато собствениците се карали на кучетата си. Ефектът на скарването бил по-силен при послушни кучета, отколкото при непокорни.
Тези резултати показват, че така нареченият “виновен поглед” е просто реакция на кучето спрямо реакциите на собственика. Не толкова, че животното разбира грешката си.
Казано честно – кучето се бои от гнева на собственика (реакцията на собственика), затова демонстрира “вина”. Всъщност не оценява поведението си като “беля”.
В крайна сметка – могат ли да изпитват вина кучетата? Може би, може би не - това не се знае.
Източник: http://www.iflscience.com
3745
