Препоръчително е собствениците на породисти котки да купуват храна с висок клас за своите любимци. Това всъщност се отнася за почти всички чистокръвни породисти животни и непременно за някои екзотични любимци (игуани, змии, гекони, гущери, чинчили).
Тези храни са винаги много вкусни, но това не е единственото важно нещо. Породистите животни, уви, обикновено са генетически обременени. Причина за това е старанието на хората да се запази характерния външен вид на породата. Ако трябва да сме честни - тези чистокръвни персийки, сиамки, ангорски котки, британски късокосмести, сингапурски и сфинксове никога не са си подавали нослетата извън терасата. Водят доста ленив и спокоен живот. Следователно - трябва да им давате питателна и балансирана храна.
На въпроса с високия и ниския клас храни:
Висок клас храни са не просто скъпите храни, а добре направените и балансирани готови храни. Те включват всичко необходимо за вашата котка - правилни съотношения от въглехидрати, мазнини и протеини. Включват и всички соли и витамини, които са необходими на едно здраво коте. С други думи - те могат да са единствената храна, която давате. Това се отнася за кучета, котки, зайци и каквото още се сетите.
Среден клас храни заемат междинно положение. Те могат да се сравнят с диетата на един средно-статистически човек, който е наглед жив и здрав. Напълно достатъчни са. Ако любимецът ви е в добро здраве, не е боледувал на скоро, не е бил нараняван, не е подрастващ или в преклонна възраст - това е храната за вас. Не е нужно да се чувствате като лош човек, само защото не можете да си позволите да храните котката си по-добре от себе си.
Нисък клас храни са най-евтините храни. Те са тези, за които с уплах “разбирачите” казват: “Да, да! Ще я храня с това и след една година вече ще съм си съсипала котката.” Тези храни са крайно неподходящи като единствена храна (понякога и изобщо като храна). В тях има предимно растителни продукти и недостатъчно количество белтъчини. Те изобщо не са толкова вкусни за котките, колкото скъпите храни или чистото месо. Затова сравнението по вкусови качества с “така полезните за нас” вафлички е лошо. Те комбинират средно-добрия вкус с липса на хранителни вещества.
Ще се запитате, толкова ли е лошо, че имат повече растителен, отколкото животински състав? Растителните храни изобщо не са вредни за котките, но те са месоядни животни. Нуждаят се около 80% от енергията в храната им да идва от животински протеини. Едно куче може да преживее с два пъти по-малко животински храни.
Има ли значение породата?
Ако е породиста, то най-вероятно майка ѝ ѝ е сестра, а баща ѝ - чичо...Или в най-добрия случай родителите на галеникът ви са втори братовчеди, деца също на втори братовчеди. Това е неизбежно ако искате чиста порода. При породисти котки, които често са си със своите проблеми, високият клас храна е препоръчителен. Говорили сме вече какво става когато животните (а и хората в това число) не се хранят правилно, а и не се движат достатъчно.
Е, как тогава котката на една баба на село оцелява на попара от хляб и гранули за 2лв/кг? Тя уж яде десет пъти по-лоша храна от вашата породиста персийка, а пък има 3 пъти по-малко проблеми.
Значи, първо не подценявайте бабите - те редуват гранулите с месо останало от вчерашната гозба, пък утре ще се сипе млечице, после сирене. Някой път ще дадат бульона на пилешката супичка. Те не разчита само на сухата храна.
Второ - не подценявайте дворно-отглежданите котки - едно на ръка, че те сигурно са толкова здрави генетически, че им пращят ушите и друго - прехраната им буквално лети и ситни около тях. Къде сте видели улична или дворна котка да седи гладна, щом наоколо прелитат врабчета, гълъбчета, синигерчета и шават мишки из ъглите? Това разбира се не е най-безопасната храна за тях - тези диви и условно здрави животинки. Уви колкото и да се стараете, не можете да спрете тревата да расте и котките да ловят мишки.
Трето - уличното коте и да е болно, това рядко има кой да го установи. Това разбира се не значи, че непременно е.
Колкото повече информация имате по въпроса - толкова по-добре. Рецептите на любимата му храна може да се променят, възможно е и просто то да е станало по-капризно. Личните предпочитания на домашния ви любимец не са за пренебрегване. Загубата на апетит без видима причина често е важен симптом - било то на болест, при разгонване или проста проява на характер.
4997