Подготовка за окучването
Колкото и лесно да се окучва женската, от която и ще да е порода, не трябва да се оставя при окучването без надзор. Кучетата, които буквално са станали членове на семейството, предпочитат окучвайки се, да се намират около стопанина си. При съчувствено внимание им става по-леко.
Стаята, избрана за окучването, трябва да се затопли и да е добре почистена. 10 дни преди раждането кучето трябва да се запознае с новото място и кутията за окучването. Но ако бавно свиква с промените, може да го пренесете там за 2-3 седмици преди предполагаемата дата.
Всички необходими при окучването предмети най-добре да се подредят на метален поднос. Пригответе си:
Кучетата обикновено се окучват между 60-тия и 63-тия ден. Малките котила се раждат малко по-късно от този срок, а големите – малко по-рано. Малките породи обикновено се окучват 3 дни по-рано от обичайния срок.
През последните дни на бременността е нужно да се следи температурата на тялото. Два дни преди раждането температурата се понижава до 37о С, даже и по-ниско. Тъй като това не се случва винаги, трябва да се следи и за други признаци на приближаващото раждане. Преди раждането, няма да е зле да се даде леко слабително на кучето за прочистване на червата.
Поведението преди окучването на кучките от всички породи и възрасти се различава. При първото раждане кучката много се вълнува: може в отчаяние да тича из целия дом, да скимти, да стене, да дращи в ъглите или да дере постелката си. Някои самки отказват храна два дни преди раждането, други могат да не загубят апетит до последната минута и да започнат да се окучват без никакви предварителни признаци на безпокойство, давайки на света своето потомство много бързо и без затруднения.
Три дни преди раждането трябва да покажете животното на ветеринар, особено ако е от порода, която се окучва рано. По правило при първескините не се появява мляко до окучването. При вече раждалите, започва а се отделя 4-5 дни преди окучването. Преди събитието кучето е особено ласкаво със своите стопани. Няколко часа преди началото на контракциите тя ляга, изпъвайки предните си крака напълно и отпуска главата си между тях. Може да се забележи, че се вълнува.
Контракциите
Няколко часа преди началото на контракциите влагалището набъбва. От меката вулва изтичат гъсти, лепкави секрети. Температурата се понижава до 37о С.
Докато кученцето се развива и расте в матката, то живее в двуслоен, плътно затворен мехур. Когато обвивката на външният мехур най-после се разкъса, течността се излива и изпълва влагалището. Кученцето остава във вътрешната обвивка, в която и се ражда.
Безпокойното състояние на кучето по време на окучването може да продължи от 1 до 24 часа. През това време то ще дращи и дере постелката си. Контракциите могат да се разделят на три стадия:
първи – разширение на родовите пътища;
втори – извеждане на кученцето (при нормално раждане продължава до 2 часа);
трети – извеждане на плацентата и обвивките (те обикновено излизат в рамките на 5-15 минути след раждането на кученцето, понякога със следващото кученце ).
Безпокойството на самката през първия стадий е предизвикано от повишеното интраабдоминално налягане.
През първия период съкращенията на матката все още са слаби и неравномерни, затова и са незабележими. Между съкращенията мускулатурата на матката се отпуска, а вулвата, влагалището и тялото на матката постепенно се разширяват. Болките са неясни, затова женската се безпокои, оглежда се назад, върти се на място, ляга и отново става. Някои животни реват по това време и почти всички се отказват от храната. От вулвата се появяват обилни слузни секрети, смазващи и подготвящи родилните пътища за преминаването на кученцето.
С увеличаване на интензивността на родилните контракции настъпва вторият стадий. Към контракциите (съкращенията на матката) се присъединяват и напъните – съкращенията на мускулите на корема. Тогава женската обикновено заема легнала позиция, напряга се и притиска гърба и крупата си към стената на кутията. Хубаво е при това да има нещо за упора на лапите.
Кучето се окучва в различни пози, но по правило – на дясната си страна. Постепенно водният мехур с кученцето се изтласква през тазовия отвор във влагалището, упражнявайки натиск върху шийката на матката. Преминава в родовия канал, който постепенно става по-мек и по-широк, докато накрая влагалището, шийката на матката и матката съставят един широк родов път. Контракциите стават регулярни и силни, а при всяко съкращение матката ту се втвърдява, ту се отпуска. В промеждутъците между съкращенията животното диша тежко и гледа с празен поглед.
Под въздействието на контракциите водният мехур с кученцето постепенно излиза от таза, а след това със сила се изтласква по-нататък по направление към изхода на влагалището. Първо излиза това, което е най-долу, а най-често то е най-голямото в котилото кученце.
Контракциите са много изморителни и болезнени. Затова трябва да се опитате да осигурите на кучето спокойствие.
Източник: “Клиническое питание собак и кошек”, Симпсон, Д. В.
32657
