Ех, само ако ветеринарните и хуманните лекари имаха зрение на супергерои…
Уви, такова не се придобива нито с дипломата, нито с практиката. Затова колкото и да ни се иска, те не винаги могат да погледнат една подутина, пъпка или бучка върху пациента си и мигновено да поставят диагноза.
За целта са необходими тестове, история на пациента, клиничен преглед, а понякога и време. За ефективно лечение, трябва правилна диагноза.
Ето и няколко реални примера:
§ Едно семейство наскоро си осиновява дружелюбно, игриво и прекрасно 6-годишно куче кръстоска между питбул и далматинец от приют. Заедно с регистрацията, то е било прегледано от ветеринарни лекари, обезпаразитено, ваксинирано и чипирано.
Когато е спасено и доведено от приюта и имало комично голям буца на главата и множество рани. Каква е била тази подутина? Никой не може да каже със сигурност, само като я гледа. Може да е от травма - блъснато от кола. Може и да няма нищо общо с пътно произшествие, докато раните и обривите могат да са причинени от мръсотията по калните ни улици. Дори и преглеждана от няколко различни лекари с десетилетия опит, тази буца щяла да си остане пълна мистерия, ако само се оглежда и палпира за консистенция. Разбита се, това не значи веднага да се включат всички скенери и цял ден да се правят рентгенови снимки.
Екипът от ветеринарни лекари внимателно прегледал подутината за следи от потъмняване, неравни граници или разрастване. Дали е била съединена с подлежащите тъкали или се е движела свободно? Имало ли е болезненост? Плътна ли е била или изпълнена с течност? Какво е състоянието на околните лимфни възли? Най-накрая, но далеч не на последно място - взета била проба и клетъчният материал от лимфните възли изследван. Трябвало да се определи дали клетките са мастни, ракови или възпалителни.
Оказало се, за щастие, че буцата на главата му е доброкачествено разрастване. Съвсем тривиална подутина изпълнена с течност. Нищо, за което да се притесняват. Поне този път.
§ Но ето и друга история с не толкова щастлив край. Този път кучето било на ветеринарен техник. Вече 10-годишно, здраво, щастливо и обичано, това четирикрако дарявало с енергия и щастие всички наоколо! През дългият си живот били вземани многобройни проби от различни новообразувания по кожата му. Винаги се оказвали безвредни мастни разраствания, познати като липоми. Един след друг, безвредни и доброкачествени тумори, при това години наред.
При появата на поредното разрастване, не му обърнали кой знае какво внимание. Били спокойни, мислели, че е поредното доброкачествено разрастване. Почакали, не бързали. Защо тази подутина да е по-различна от останалите, изглеждала по същият начин.
Докато най-после направили аспирацията - процедурата, с която се вземат клетки от тъкан - вече било ясно, че това не е поредната липома. Вместо това тестовете показали, че е мекотъканна саркома - злокачествен рак.
Установен по-рано, проблемът можел да се минимизира. Вместо това последвала тежка операция за премахване на много по-голям тумор. За щастие кучето се възстановило напълно след интервенцията. Поуката от тази история остава.
Не чакайте да стане твърде късно. Проверявайте своевременно всички съмнителни подутини. Най-лесно е докато галите, къпете, решите козината и дори докато играете с четириногите пухкави любимци. Туморите реагират много по-добре на навременно лечение и и операции в ранен стадий. Ако забележите нещо ново, обърнете се към ветеринарен лекар - по време на контролен преглед или специално заради това притеснение.
Накрая - запомнете, че никой не е защитен от тази зла участ. Независимо дали става въпрос за котка, куче, златна рибка, гущер, заек или вълнисто папагалче. Това не значи, че неминуемо предстои в бъдещето на всеки. Но бъдете бдителни!
Източник: http://www.dogster.com
