Дирофиларията (Dirofilaria immitis) е тънък кръгъл червей, който причинява опасно паразитно заболявания по бозайниците. С други думи, това е паразит, който представлява опасност както за кучетата и котките, така и за хората.
Има разлика от болести като туларемия, токсоплазмоза, салмонелоза и гиардията. Тук това, че животинката ви не излиза от дома, а у вас е безупречна чистота и изобщо не се среща с други животни, не я предпазва. Дори и да живеят на закрито, животните пак могат да се разболеят. Подобно на маларията, благозвучната дирофилария се предава чрез ухапване от комар. Именно заради това нито един бозайник не е защитен.
Нека ви успокоя набързо - има си причина да няма масова епидемия от дирофилариоза сред хората. Въпреки че всички ние можем да получим доза паразити от някой комар, имунната ни система се справя бързо с тях. При хората и при котките симптоми не се развиват и те (и ние) не боледуват. Ларвите им не могат да се развият до възрастни паразити в нашите организми. Казано по друг начин - ние сме над нещата.
Ситуацията е различна при най-добрия приятел на човека - кучето. То не само, че се разболява, но и може да зарази други кучета след като се е превърнало в пресен източник на паразити за комарите.
Ето как протича жизненият цикъл на един сърдечен червей:
Женските филарии (възрастните паразити) снасят малки миркофиларии (ларвните форми на паразита), които циркулират из кръвта на кучето.
Един гладен комар, хапвайки си от кучето, може да се зарази.
В комарът те съзряват, т.е. стават от един вид ларви в друг вид ларви.
Този нов, пораснал вид ларва при следващо ухапване се установява върху кожата. През раната от комара навлиза в нея и за три дни отново се променя.
За 6-7 месеца този последен ларвен индивид мигрира до белодробните артерии. Ако е женски ще нарасне до дължина 31 см, а мъжките - до 20 см. Заедно те могат да си направят ново поколение миркофиларии и да започнат цикъла от начало.
Тестът, установяващ дирофилариозата, се прави профилактично или след лечение на 6 месеца. Стандартните 4Д тестове се ефективни само, когато налице има зрели женски индивиди. Това значи, че възрастна женска филария трябва наскоро да е снесла малки ларви, за да бъде установено заболяването. Това затруднява диагностицирането.
За точна диагноза са необходими кръвни изследвания.
При рентгенова диагностика се наблюдават изменения в кръвоносните съдове на белия дроб и в сърцето. При изследване на урината може да се установи хемоглобинурия (хемоглобин в урината). Електрокардиограмата (ЕКГ) обикновено е нормална. При антигенни изследвания се установяват само зрелите женски индивиди - следователно трябва да е минало време от заразяването с микрофиларии до съзряването им. В противен случай антигенните тестове не могат да засекат паразитите.
Какви поражения нанасят на организма?
Въпреки името “сърдечен червей”, възрастните дирофиларии се откриват предимно в артериалните съдове на белия дроб. От белодробните артерии паразитите навлизат и в сърцето, но по-рядко. Това се случва при малки кучета и силно опаразитяване. Там те причиняват белодробна хипертония, сърдечна недостатъчност и разрушават структурите на белия дроб. Дясната страна на сърцето се натоварва, което води до сърдечнат недостатъчност. Паразитите могат дори да запушат трикуспидалната клапа на сърцето. Отделно паразити могат да се откъснат и да причинят емболия в различни органи, като това може да се наблюдава в някои случаи и при котки.
Какви са симптомите?
Кашлица и затруднено дишане.
Лесно се уморяват от упражнения.
Отслабване.
Сърдечен шум.
Колапс и смърт поради запушване на задната куха вена.
Лечението е много скъпо и трудоемко. За сметка на това профилактиката е лесна и много по-евтина.
Не по-късно от 8-седмична възраст се прилагат препарати срещу вътрешни и външни паразити. Препаратите на Advocate, Nexgard, Stronghold и други съдържат активни съставки като Ivermectin или Mibelmycin oxime. Те действат срещу различни паразити, включително и дирофиларии и са много удобни за ежемесечна профилактика.
Решението е да спрете насекомите, преди да са ухапали.
Използвани източници: "Ветеринарна практика", БВС
18559
