Живеем в 21ви век, а всеки от нас има някакви резерви към медицината. Не вярваме на лекарствата, не вярваме на лекарите, на болниците, на цялата система. Част от недоверието е породено от лош опит, от липса на адекватни резултати. Друга част се крие в недоверието ни към непознатите неща. Ах, тези “шарлатани”,
Как може едно нищо и никакво хапченце да промени нещо? Пациентите рядко знаят какво има в това хапче и какво означават тези сложни имена изписани на листовката. Нито баба ви е ползвала такива илачи, нито котките в двора на баба ви. Непознатите неща се приемат с недоверие. Това е очаквано, нормално. Не е лесно да повериш здравето на домашния си любимец на непознат. Та то е една малка игрива топка от веселие и го обичаш до мозъка на костите си.
Десетки пъти по-лесно е да се доверите на някой приятел. Не познавате нито групата учени, разработили новия метод за ендоскопия, нито фармацевтите измислили новата формула на поредното противовъзпалително. Обаче познавате Боби от съседния блок и когато кучето на Боби се беше разболяло, това му беше помогнало. На Боби вярвате. Въпреки че нито Вие, нито Боби сте с диплома на ветеринарен лекар. Естествено, че мислите най-доброто на домашните си любимци. Ех, ако с добри намерения можеше да се гарантира добър резултат... Тогава на Земята щеше да цари рай и да е пълна утопия.
За ефективно лечение трябва време и правилна диагноза.Това някак убягва на много пациенти и стопани. За да подейства едно лекарство, трябва да е в определена концентрация и за дадено определено време. Трябва да дадете толкова хапчета, колкото са ви казали и то за толкова дни. За жалост на сладкото ви животинче не му минават болежките, ако спазвате препоръките на лекаря и давате предписаните лекарства на половина.
А за да знаят какви да са лекарствата, които могат да помогнат, то ветеринарните лекари трябва да прегледат вашия хубостник. Трябва и да ви разпитат за допълнителна информация.
Трудно е и да се примирим с факта, че ветеринарният лекар не ни съди мислено, когато му кажем, че кучето просто отказва да изпие глупавото хапче. Да, ветеринарните лекари много добре разбират с какви трудности се сблъсквате. Грижата за домашни любимци и диви животни съвсем не е лесна работа. Животните не разбират, че нещо, което е неприятно за тях, може да е животоспасяващо. Щом ние хората не можем да преглътнем горчивия хап с лекарството, как така очакваме от кучето си да изтърпи една или десет болезнени инжекции? Но, моля Ви разберете, има разлика между това да се бориш половин час с котката, за да й натикаш хапче в гърлото и това да решиш:”А, виж, ами то поспря да киха. За какво да му давам останалите хапчета. Три дни трябва да стигат. Ветеринарният лекар е казал 10, ама айде.”
Да, трудно е и да преглътнем гордостта си и да кажем: “Да дадох на кучето си от салама. Знам, че не трябва, но обичам да му угаждам.” Не е лесно да си признаеш, че си сгрешил. И все пак е по-хубаво отколкото да прикриеш вината си. Колкото повече скриваме от ветеринарния лекар, толкова повече го затрудняваме. Накрая от това страда пациента.
С времето лъжите и недоверието се натрупват и става професионална практика на ветеринарния лекар да не вярва и на половината от това, което му казват. А така могат да се получат и опасни грешки. Ако кажете на ветеринарния лекар, че котката ви кашля от 2 дни, а тя всъщност кашля от 1 месец и той ви повярва, ще започне да я лекува за бронхит. В действителност ще се окаже, че писаната ви има белодробни паразити и вие сте похабили една седмица, за да лекувате котката от несъществуваща болест. Реално погледнато ветеринарният лекар ще предположи, че го лъжете, дори и да не е е така. Ще се наложи да платите за допълнителни изследвания за опаразитяване, защото последните 15 собственици на котки са излъгали. Ето - получава се омагьосан кръг от недоверие и лъжи. А точно лекарите не трябва да лъжем. Те са положили клетва да не нараняват и да се грижат за пациентите си. Защо собствениците на тези пухкави пациенти не вярват? От лош опит, от гордост, от недоверие?
Нека излезем от омагьосания кръг! Нека следващия път, когато заведем болните си домашни любимци на преглед, кажем истината. Ей така, за разнообразие и за тяхно добро.
Автор: Весела Хичева
3407
