Всеки собственик трябва отчетливо да осъзнава, че носи отговорност за своите животни и за техните малки. Не допускайте заради нежелана бременност те да попълнят многочислената армия от бездомни животни.
Инстинктът за гнездене се среща у много животни, от птици и рибки, кучета и прасета, дори и у хора. Домашните ни любимци сами си създават гнезда, завличайки там различни наши дрехи, играчки и документи. Ако сме решили да се спасим от това, може да се заемем сами с изграждането на гнездо. Това е необходимо само за животинки, чиито малки са в безпомощно състояние по-дълго. При кучетата и котките активното изследване на околния свят и игрите започват около втория месец. От друга страна гризачите и зайчетата напускат гнездото около две седмици. Затова статията е насочена към кученцата и техните майки.
За окучването е най-добре да се използва специална кутия, а не обичайното място на кучето. Трябва да има здрава конструкция, отваряща се на панти горна половина на предната стена и подвижен покрив. Дъното на кутията трябва да може да се откача от стените. Желателно е да има две взаимно заменящи се дъна, така че по-лесно да се поддържа чистотата в гнездото. За монтиране на стените на кутията е най-добре да се използват скоби с гайки и болтове (за големите породи). Подвижната част на предната стена и покрива се затварят с резета и кукички. За избягване на течение, кутията трябва да се повдигне над пода, като й се направят крачета или поставка на височина 5-7 см. При хладно време може да отворите покрива на кутията и да поставите над него инфрачервена лампа. Желателно е да се постели дъното на своеобразната къщичка с топло-изолиращ линолеум, който значително ще облекчи и почистването. Освен това може без много усилия да го свалите за дезинфекция на кутията след поредното окучване. Отгоре е нужно да се сложи слой от вестници или платнени торби, тъй като няколко дни преди раждането бъдещата майка ще рови и драска всичко това. На пръв поглед одеялото е много удобно за майката и кученцата, но когато кучето дращи в гнездото, тя свлича одеялото и при това кученцата се оказват увити в него и могат да се задушат. А и растящите кученца, когато започната да пълзят, нерядко се шмугват по одеялото. Майката, без да забележи, ляга върху тях и това довежда до плачевни последствия. Затова одеялото може да се ползва са постилка само при кученца от малки породи. В други случаи, ако все пак сте избрали одеялото, краищата му трябва да са добре закрепени.
За подрастващи кученца е много подходящо за постелка да се използва талаш, той е чист и много топъл, не праши, а когато се изцапа лесно може да я събереш и унищожиш.
Размерът на кутията зависи от породата на кучето, но във всеки случай трябва да е такъв, че кучето да може удобно да лежи в него протегната и да й остават още 7-10 см до стените. За вътрешните стени на кутията (на височина 5-7 см) трябва да се поставят гредички с дебелина 5-7 см. Ако самката малко е небрежна и суетлива, гредичките ще спасят кученцата от смачкване.
Когато кученцата поотраснат, предната стена на кутията ще може да се свали и малките бързо ще се научат да изпълзяват по нея навън от гнездото, за да не си цапат постелята. Връщането по наклонената повърхност на свалената стена също няма да представлява трудност. На стената може да се заковат няколко хоризонтални летви, така че малките нокти на кученцата да се задържат по-здраво.
За женските от дребните породи конструирането на кутия-гнездо е значително по-лесно, отколкото за големите самки. Малките кучета могат да се окучат и в обикновена картонена кутия, като в една от стените трябва да се направи вход, изрязвайки отверстие на височина 7-10 см от дъното на кутията. Вътрешните защитни греди лесно могат да се направят от дървени летви, промушени през картона на височина 5 см и разстояние 5 см от ъгъла и вързани за излизащите навън краища. Картонените кутии изключително удобни и хигиенични, защото може да не ги чистите, а просто да ги замените с други.
Изтоник: “Клиническое питание собак и кошек”, Симпсон, Д. В.
10699
